Сидония Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители. Живее в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч и френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализация във Франция. Многократно посещава служебно Португалия. Тя е поетеса, преводачка от (и на) четири езика, журналистка и критичка.
Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.). Нейни стихове и книги са публикувани в чужбина – Франция, Португалия, Канада, Белгия, Русия, Сърбия.
Носител е на национални (от „Славейковите дни” – 1974, медали от Съюза на независимите български писатели за поезия и цялостна творческа дейност, 1993 – 2011, грамоти) и международни награди, включително Европейска награда за поезия, Лече, Италия, 2007; награда „Гийом Аполинер” на ХХ Цветни игри над Пиренеите, Франция, 2012; І награда за стихотворението „При Хатин” от Международния славянски конкурс „Победа” – 75 години от победата над нацизма и от края на Втората световна война, Москва, 2020. Участва в много национални и международни поетични конкурси с публикации. Като журналистка има стотици публикации.
Издала е 19 авторски книги: една с литературна критика – Моя Любов, Лузо –Португалия, 2014; 17 с поезия (Гневна нежност, 1992; Vicissitudes, 1992, на фр.ез.; Космически видения, 1993; С дъх на Космос, 1995; Крехка крепост, 1997, Сбогом, залез, здравей, зора, 2000); книги с хайку, хайбуни, афоризми, 2003 – 2021: Бисери небесни, Хармония, Светове, От Далнини към Безкрая, Para o Infinito – издадена в Португалия, От мъката до усмивката, Крила на духа, Многоцветен свят, Загадъчен необят, Мрак и Светлина, по-голямата част от които са с преводи на два и повече езика).
Участва в над 70 антологии и сборници – авторски и колективни, и в интернет. Издала е 56 преводни книги от/на френски, португалски, испански, български: Монахинята от Дени Дидро, 1967, с 5 издания – до 1992; 8 двуезични луксозни поетични антологии от/на португалски, 1995 – 2004; от португалски и френски: антологии от един и много автори; съвместно с проф. Маргарита Дренска участва в превода на книгата Четирима революционни български поети Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и Никола Вапцаров), 1980 – 1982; за Ежиту Гонсалвеш (издадена в Португалия), който получи у нас Международна Вапцарова награда – 1984 г.
Сидония Пожарлиева издава и луксозната антология в 2 тома Богове и демони на медицината от португалския класик Фернанду Намора, 1983 – 1984; на няколко езика превод на стихове от 68 български автори, в два тома, Излитане от мълчанието, 2003 -2006. Тя е главен преводач в Градът, 2012 – антология с над 100 франкофони. Превеждала е и проза: детски книги, новели, романи, философска литература и пр.: Дневник без дата, 2003, на Фернанду Намора; Сянката и Слънцето, 2012, поезия от Руи Белу; Баща и син по улиците на горчивината, новела, Батища Бащуш, 2014; Приказка за Добротата от Сълзица и Тоня Борисови, детска поезия, от български на португалски, дадена за печат още през 2020 г., както и най-последните Мрак и Светлина, 2020, и Поезия и Проза в 2 тома, избрано и ново, където е автор и преводач. Голяма част от книгите са печатани в Издателска къща „Фараго”.
Пожарлиева публикува във френски, канадски, португалски, белгийски, руски, сръбски и други издания. Рецензира чуждестранни творби. Част от тези рецензии са включени във ІІ том на Мрак и Светлина.
Член е на Съюза на българските журналисти (1975), Съюза на независимите български писатели (1990), Българския хайку съюз (2003) и Френската (Франкофонската) асоциация ХайкУЕСТ (2010).