Иванка Попова-Велева е дългогодишен университетски преподавател във Великотърновския университет „Св.св Кирил и Методий” по френска лингвистика, доцент, доктор по филология. Автор на научни трудове предимно в областта на съпоставителното езикознание (между български и френски, португалски, италиански и испански). Автор (и съавтор), редактор и рецензент на Френско-българския речник (Gabéroff, 2000), на новия учебен Френско-български/ Българо-френски речник (Слово, 2004), на Българско-португалския речник с автор М. Дренска (Светулка 44, 2003) и др.
Превела от френски на български език:
– проза
Даниел Буланже. Полицейският час и Могилата с кръста. – Павилионът на мага, София: Народна култура, 1984;
Франсоа Мориак. Особнякът. – Панорама, 1989, № 2;
– театър
Пиер Мариво. Сюрприз на любовта – постановка на реж. Стефан Стайчев на сцената на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов”, Велико Търново [за Главна дирекция „Театър“ към Комитета за култура, 1986 – 1987];
Пол Клодел. Размяната [за Главна дирекция „Театър“ към Комитета за култура, 1986 – 1987];
Пол Валери. МоятФауст [за Главна дирекция „Театър“ към Комитета за култура, 1986 – 1987];
– поезия
Каруф. Моят народ се освобождава. – Младеж, 1985, № 6;
Жак Превер. Правият път. Във: – Такива бяхме. Автор Ст. Станчев, Логос 91, 2018.
Превеждала е хайку от български автори за френски и канадски електронни списания, като Хайкуест. В един миг (Haïkouest. En un éclair), Танцуващата мечка (L’Ours dansant), Хайку Канада (Haïku Canada).
Участва с авторска поезия в същите издания (бр. 59, 60, 61 за 2020 и бр. 62 за 2021), както и в българските списания „Хайку свят” (бр. 5 и 6 за 2019/2020) и „Картини с думи и багри” (бр. 3/2020, бр. 4/2020), като последните две участия са в сборни публикации на Българския хайку съюз. В Петия международен конкурс „Вишнев цвят” на БХС е между отличените автори (сп. „Картини с думи и багри”, юни 2021). Самостоятелните ѝ изяви в електронния вариант на същото списание са в бр. 1/2021 с хайги – зъзнещи слънца, ябълката побеля и жадувана пролет под общото заглавие „Лицата на пролетта”. Тук са поместени и две нейни стихотворения – „Пролет, добре си ни дошла!” и „Двубой”. В бр. 1/2021 е публикувана хайку поезия на френски език, обнародвана преди това във френски издания. В бр. 2/2021 под общото заглавие „Зазоряване” са публикувани две хайги – преди разсъмване и изгрев, стихотворението „Вечният град” и есето „Оти да се косим” (проза). В майския електронен вариант на същото списание за 2021 са обнародвани нейните стихотворения „На моето училище” и „Приятели” под надслов „Училище”, есето „За думите” и преводът от френски език на два разказа от съвременния френски писател и журналист Иан Менс – Метро и Камионът, в рубриката „Преводачът представя”. Изпратила е свои хайку и в други сборници у нас и в чужбина, отпечатването на които предстои. В специализирана рубрика за хайку поезия на радио Нормандив (Франция) са излъчени в ефир на френски език нейни хайку стихове (14 броя).
Иванка Попова-Велева е редактор на хайку поезия („Многоликият дъжд”, автор Цонка Великова, София, изд. Фaраго, 2020; „Мрак и светлина”, т. I, автор Сидония Пожарлиева, София, изд. Фaраго, 2020) и проза („Търсачи на щастие”, автор Цонка Великова, София, изд. Фaраго, 2020; „Мрак и светлина” , т. II, автор Сидония Пожарлиева, София, изд. Фaраго, 2020).
Член е на Съюза на учените в България (от 1985 г.) и на Българския хайку съюз (от 2020 г.). От края на 2020 и началото на 2021 г. води рубриката Хроники (за франкофони) към Българския хайку съюз.
През 2015 г. е удостоена от Френското правителство с ордена „Академични палми” в степен „Кавалер на Ордена” за изявената си дългогодишна работа за разпространение на френските език и култура.