Иванка Павлова е родена през 1941 г. в Самоков. През 1964 г. се дипломира в Софийския университет „Св. Климент Охридски” – специалност „Българска филология”.
Работила е като редакторка, като хонорувана преподавателка в Катедрата по унгарска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (унгарско странознание, теория и практика на превода и езикова култура) и като учителка по български език.
Издала е стихосбирките: Градините на сърцето (София: Лице, 1993), Между да и не (София: Стигмати, 2006), Зрея в мълчанието (София: Ерго, 2016), Боса ходя по жарава. Любовна лирика (Благоевград: Лингея, 2016), Светът в капка роса. Хайку и други тристишия (София: АртГраф, 2016), По сребърните пътеки. Избрани стихотворения и тристишия (София: Изток-Запад, 2017), Даровете на мига. Нови тристишия (София: АртГраф, 2018), … И ги осъдих на забрава. Пренебрегнати стихотворения (София: АртГраф, 2019), книгата Светлини и сенки. Проза микс (София: АртГраф, 2019), Преди залеза. Стихотворения и тристишия (София: АртГраф, 2021), както и седем книжки със стихотворни творби за деца: Врабец храбрец (София: Фют, 2001), Калинка Малинка (София: Фют, 2004), Помисли! Отгатни! (София: Фют, 2005), Балончета хвъркати (София: Фют, 2009), Пчела с кошничка и Гатанки в рими (Пловдив: ПУХ, 2016), Калинка Малинка – с ново съдържание (София: Фют, 2016).
Превежда от унгарски и от руски език. Голяма част от нейните преводи на унгарска поезия е представена в самостоятелната антология Цветни мастила (София: Стигмати, 2005). Най-цялостна представа за нея като преводачка на руска поезия дава участието ѝ в антологиите на руската поезия Заветни лири (София: Народна култура, 1983) и Ята сред безкрая. ХVІІІ – ср. на ХХ век (София: Стилует, 2019). В неин превод са също унгарските книги за деца Бомбе и картофен нос (София: Отечество, 1989) на Ищван Чукаш и Чипике – джуджето великан (София: Отечество, 1990); Чипике – джуджето, което искаше да стане великан (София: Фют, 2010) на Шандор Фодор, както и Приключенията на понито Бриз и неговите приятели (София: Фют, 2017).
Има многобройни публикации на авторски и преводни творби във вестници, списания, антологии и електронни издания, като Литературен свят и Литернет.
Присъствието ѝ на една творческа вечер на Българския хайку съюз през 2015 г. в Унгарския културен институт в София поражда у нея интерес към хайку формата, която я пленява. Още на следващата година излиза от печат книгата ѝ Светът в капка роса. Хайку и други тристишия. Част от творбите в нея звучат афористично. Това е обяснимо – натрупаният житейски опит и склонността на поетесата да се задълбочава и да забелязва връзката между нещата допринасят за трайната ѝ привързаност към тази кратка форма. Само две години по-късно се появява и книгата ѝ Даровете на мига. Нови тристишия.
От много години Иванка Павлова е член на Съюза на преводачите в България. Естествено е след отпечатването на двете книги с тристишия да стане член и на Българския хайку съюз.
За преводите си на поезия и проза от унгарски на български език е удостоена с държавната награда Рицарски кръст на Унгарския орден за заслуги.
За контакти с авторката: e-mail: ivanka.pavlova@abv.bg