Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живее и работи в родния си град. Има издадени две книги с хайку – „Тихо” (2003) и „По здрач” (2006), и една с лирика – „Око на птица” (2008). Нейни стихове са публикувани в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия” (2001), „Птицата. Българска хайку поезия” (2003), „Розата. Европейско хайку” (2003), „Пътят. Световно хайку” (2004), „Огледала. Български хайку” (2005), в сборника „SMS поезия” (2005; 2006), в антологията World Haiku (2005; 2006), „Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот” (2006; 2007), в сп. „Хайку новине”, в сп. „Знаци”, вестник „Литературен свят”, вестник „Словото днес” и др. Участвала е многократно в Софийския есенен салон за поезия.
Хайги на Елисавета Шапкарева са публикувани в изложбите: „Есенни багри”, „Звуци на есен” и „Дъхът на града”, на сайта на Българското семиотично дружество, на сайта Frogpond, Daily Haiga, WHA, NHK World и др.
Лауреат е на логото „SMS поезия” (2006), ІІІ награда от Международния хайку конкурс „Мелнишки вечери на поезията” (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс „Мелнишки вечери на поезията” (2007). Член е на Българския хайку съюз, на Световната хайку асоциация и на Българския ПЕН център.