05.01.2019 1
СМИСЛОВИ ПРОСТРАНСТВА НА ХАЙКУ
в двуезичната антология „Отвъд думите” / “Beyond Words”
СТОЯНКА БОЯНОВА, МИНКО ТАНЕВ
В издателство „Фараго”. излезе от печат двуезична хайку антология „Отвъд думите” на български и английски – проект на Българския хайку съюз, Хайку клуб – Пловдив и Британското хайку общество. Идеята е на Иванка Янкова, председател на пловдивския хайку клуб. Алън Самърс, президент на Обединеното хайку и танка общество – Великобритания и автор на предговора „Британското хайку: хронология на вълшебството”, отбелязва „непрестанно разширяващата се хайку сцена”. Д-р София Филипова във встъплението си „Лице на българското хайку”, уточнява, че „Отвъд думите” визира „необозримото, невидимото, съкровеното, криещо се в гънките на подсъзнанието, в тайните вибрации на сърцето.”
Включени са стихове на 37 британски и 83 български поети. Възрастовият диапазон на участниците е необичайно широк и варира от най-младите, изкушени от словото, до 100-годишен хайджин от Великобритания и две дами на 92 и 93 години от България. Редакционен екип и съставители са Иванка Янкова, Александра Ивойлова и Зорница Харизанова. Преводачи: Илияна Стоянова, Весислава Савова и Зорница Харизанова. Изданието се реализира с подкрепата на Британското хайку общество, Сороптмист Интернешънъл и клуб „Старинен Пловдив”.
Мото на антологията е емблематичното хайку на Стоянка Боянова – „изкачваме се/ по стъпала от думи/ чак до смисъла”.
Основна структурна единица, която символизира и предава смисъл, е думата . Отвежда ни до същността на нещата и явленията, земното и човешкото, а въображението и представата ни изкачват до небесното и божественото. Проникването отвъд думите е магнетично. Думите назовават предмети и качества, характеристики и взаимодействия, мними и абстрактни понятия.
Хайку подбира думи за вникване в невидимото и същественото. Въздига в култ прекрасното в своеобразна религия. Според д-р Сантош Кумар, редактор в Cyberwit.net, Индия, „всяко велико хайку е написано с вдъхновени думи, изпълнени с върховна простота и спонтанност.” Хайку буквално означава игра на стихове. Съчетание на мигновено и вечно. Късове от мозайката в целостта на заобикалящия ни свят.
Мнозина от включените в антологията автори впечатляват с прелестта и лекотата на изказа: „локви на пътя/ разплисква звезди/ закъсняла каруца” – Гинка Билярска. Съзвездия направляват огледалния образ на земните въплъщения. Небето е космогонично упование, надежда и път на душата към бъдни светове. В търсене на божественото – „докосвам с поглед/ купола на небето/ храм без ограда” – Вангелия Атанасова.
Притъмнява. Природата се подготвя за живителен дъжд. Възникват опасения и страхове. „Тъмни облаци/ ще отнесат луната/ крепя я с поглед” – Величка Настрадинова. Тишина се стаява. „Блясък в небето/ притихва планината/ пред очакван гръм” – Атанас Рашков. Порой. „Нощна буря/ отблясъци от мълнии/ по влажния гръб на коня” – Димитър Палазов. Небето се прояснява. Утрото е свежо и прохладно. Слънцето – в облаци, въздухът –уханен: „мрачен ден/ дъждът носи/ аромат на цветя” – Елисавета Шапкарева..
Небесно светило ни осветява. Изпълват ни сюрреалистични видения . „На лунна светлина гарваните в различни цветове” – Алън Самърс. Огромен сребърен диск се търкаля по небето и отразява бита и представите ни. „Пълнолуние/ калинка обикаля в кръг/ ръба на чашата ми” – Даяна Уеб.
Природата се възражда. „Зелен склон/ пролетта проправя път/ към върха” – Елена Джартова. „Жълтее/ букет от иглика -/ слънце в дома ми” – Емилия Иванова. Неуспели да се нарадваме на пробудената красота, пролетните ветрове и светоусещания променят картината. „Божурите ронят/ листо след листо/ пролетна тъга” – Илияна Стоянова.
Колкото и да се взираме в света около нас – не престават да ни изненадват причудливи очертания. Перспективата на пейзажа, близките обекти – огромни и впечатляващи, далечните – почти невидими и имагинерни. „На дланта ми/ бяла пеперуда/ по-голяма от облак” – Стоянка Боянова.
Сливането на индивида с целостта е стремително. Природата е извор на енергия и надежда: „светулка/ лети и се губи /душа на скитник”- Александра Кирева. Мислено сме във висините: „сянка на птица/ прекосява пътя/ погледът ми литва” – Виолета Солникова. Красота ни изпълва. „Две рижи опашки /се люшкат едновеременно/ момиче на кон” – Станка Бонева.
Есента навява тъга. „Птиче петолиние/ есенна соната/ за довиждане” – Даниела Симеоновска. Подготвя ни за далечен път. „Японски танц/ полита жеравът/ от ветрилото” – Весислава Савова.. Вятърът на промяната преосмисля картината. „Необрана ябълка/ нахапана в клоните/ само луната” – Людмила Христова. Дърветата оголяват. „Утринен повей/ кръжат две листа/ по-високо от чайка” – Илияна Илиева. Слънцето е в заник. Сетивата – искрящи и проникващи. „Есенен залез/ на ръждивия гвоздей/ нова плитка лук” – Венелина Петкова. Все още е светло и цветно. „Облачен ден/ в шипката/ есенен залез” – Антонина Караламбева.
Светът е зрим. Гората е графична. „Късна есен/ толкова неща / видими” – Петър Чухов. Променена е акустиката и осезанието. „Само звук на кълвач/ в смълчаната гора/ декември” – Светла Пачева-Карабова. Земята е заскрежена. „Зимен вятър/ връща дъха ми/ обратно” – Цонка Великова. Думите са недостатъчни да изразят пълнотата на момента, остават смислови пространства, които читателят запълва. „Въздушна целувка/ вятърът сменя/ посоката си.” – Радка Миндова.
Идват дни на тържества. „В коледната нощ/ и мишлето в килера/ надушва празник” – Мария Рибарова. Припомняме си „празник в църквата/ щурче и врабче/ пеят в хор” – Мария Болгурова.
От древността хората изпитвали преклонение пред стихията на морета и океани, вярвали в божестената им сила. „Среднощна градина/ през отворения прозорец/ звукът от далечно море” – Колин Блъндел. В състояние на безкрайност, с отворени сетива отвъд разделенията на религии и култури, се сливаме с необята. „На разсъмване/ всички цветове на света/ навътре в океана” – Крис Паундуайт. Уловени мигове в бягащи пространства. „Нощен ферибот/ отнася светлините на града/ в тъмнината” – Ким Ричърдсън. Близо до водата „лодки край брега/ отраженията/ аха да отплават” – Петър Пламенов. Призрачни картини. „Стоя на брега/ сянката ми плува,/ но не отминава” – Лиляна Райчева. Приливи и отливи. „Реката/ се укротява / в нейната стомна”.- Шрикаант Кришнамурти.
По пътя – „селска гара/ върху таблото с разписания/ лястовиче гнездо” – Аксиния Михайлова – стигаме приказната Орфеева планина. „Родопско село./ Тук пътят свършва/ продължава го песента.” – Лъчезар Селяшки.
Сънищата понякога са неспокойни. „С камък до сърцето/ си лягам нощем/ да сетя лавата в него”- Павел Боржуков – Боржи. Тъмнината проблясва: „тъмна нощ/ бяла котка пресича/ пътя ми” – Франк Уиллямс. След нощните видения следва нов изгрев. „Утрин/ родих се с белотата/ на кокичета” – Станислава Ганчева. Сезоните се сменят. Лятно слънцестоене с „увиснал житен клас/ наоколо се носи/ дъх на хляб” – Тодор Биков.
Земята се върти по своя орбита. „Билярдна маса/ таз вечер е площадът/ съдби се срещат” – Кирил Димитров. Любовта приижда в прохладния здрач. „Чаша чай/ времето в такт/ с Лунната соната” – Славка Ставрева. Влюбени сърца бият в единен ритъм. „Дъга/ между нашите души/ седемцветен мост” – Цветанка Георгиева. Първични усети за взаимност. „Поледица/ хващам се/ за мъжки парфюм” – Лидия Лечева. Любовта се случва. „Разчитам бенките/ по твоята кожа/ Брайлово писмо” – Диана Тенева. Живеем с вълшебството. „Едва се разчита/ стара любов/ издълбана в дъба” – Марк Гилфилън.
Отмина патриархалното време. Разпръснати по света, се сливаме в пъстра смесица от хора. „Първи стих/ не на езика/ на мама” – Цецка Илиева. Където и да сме, следваме пътя и порива. „Училищен автобус/ по заскрежените стъкла/ нецензурни надписи” – Зорница Харизанова.
Близките се преселват в небесни селения. „Селско гробище/ луната огрява/ начупена пита” – Деляна Георгиева.. Паметта остава. „Вятър в тревите/ над сърцето на войника/ чужда земя” – Александра Ивойлова.Цветя и плевели над свои и над чужди. „Мама е трева/ а над нея табелка:/ „Пази тревата!” – Георги Тодоров. Бликват възприятия. „Докато чакам/ хляба да втаса/ спомени за татко” – Кейт Б. Хол. Разходка по алеята. „Есен в парка/ между две пейки/ сянката на мама” – Иванка Янкова. Озаряват ни в „листата на лозата/ дланите на татко/ протегнати към моето лице” – Златка Тименова Всяка вещ пробужда меланхолия. „Угасна слънцето/ в дядовата мандолина/ в струните тишина” – Сидония Пожарлиева. Разтваряме албум. „Кутия със снимки/ заедно/ сватба и погребение” – Детелина Тихолова. Поглеждаме висините с очакване. „Ясно нощно небе/ светлинки и от живи,/ и от мъртви” – Дейвид Бингъм.
Историята на християнството е свързана с усещането за разпятие. „Пеперуда/ прикована с карфица/ нова Голгота” – Димитър Стефанов. С въодушевление хербаризираме. „Пеперуди…/ кутията с карфици/ неотворена” – Гергана Янинска. Копнеем по Христовия символ – „в чинията/ само една риба/ ще ни стигне за цял живот” – София Филипова.
Обхванати от тъмни настроения „лято/ чернеят главите/ на слънчогледите” – Иван Янев, търсим истината и светостта. „Отражения/ в свещен кладенец/ вкусът на изворна вода” – Джо Паксу. Стремеж да открием Всевишния. А той е навсякъде. Да пренастроим сетивата си. „Есенно слънце/ от мъглата изплуват/ чертите на Бог” – Минко Танев. Нагоре по вертикала. „Гнездо/ на върха на дървото/ око към Бога” – Омила. Вали божествен сняг. „Снежна пелена/ Божие покривало/ за хлебен посев” – Ани Стайкова-Иванова. Вятърът се усилва. „Снежна вихрушка/ божествен йероглиф/ изписва небето” – Христо Полизов. Долавяме „звук на диви гъски в сянката на храмовата камбана” – Антъни А. Маркоф. Пречистени и обнадеждени в устрем към Създателя – „скален манастир/ превръща се в птица/ молитвата” – Христина Панджаридис.
Хайку постига хармония с природата, търси вечното в света на преходното, неизменното в променящия се свят. Озарени от мигновения, творец и читател възприемат изначалното единство на всички реалности и проникват отвъд зримите изображения. Според Алън Самърс „през 21-ви век хайку вече се очертава като най-популярната форма на поезия в света”.