Павлина Петкова

Павлина Петкова живее в гр. Бяла, Русенско.

Членува в Конфедерацията на българските писатели (КБП). Председател е на КБП – Бяла. Председател е и на литературната група „Хайде де“ при Народното читалище „Трудолюбие – 1884“ – гр. Бяла. Членува в Литературната група към Военния клуб „Никола Вапцаров“– гр. Велико Търново, в „Сцена на духовността“ – гр. Плевен, и в Българския хайку съюз.

Пише лирика и проза.

Нейни творби са помествани в периодичния печат у нас и в чужбина, както и в редица алманаси и антологии. Превеждана е на руски и испански език.

Носител е на грамоти и отличия от литературни конкурси за поезия и хайку.

Книги на Павлина Петкова се намират в редица читалища в страната,  както и в библиотеките на българските училища в Кеймбрич, Челмсфорд и Есекс – Великобритания, Ларнака – Кипър, Таракли –Молдова , Прага и др.

Автор е на двадесет и две книги с поезия, проза, хайку, хайбуни и афоризми. Отличени книги с награди от КБП:  „Обичаме те, Юлия“ –  за художествена документалистика, и „Спомени от хербария“ – за принос към поетическото осмисляне на миналото.

Издала е следните книги:

„С крилете на птица” (2001) – стихотворения;

„Между изгреви и залези” (2009) – стихотворения и хайку;

„Паяжина от лъчи” (2010) – стихотворения (с Иван Северняшки);

„Кръговрат на чувствата“ (2011) – стихотворения и хайку;

„Душата ми е клада“ (2014) – стихотворения;

„Тайнопис по небето“ (2015) – хайку;

„Волтова дъга” (2016) – sms стихотворения;

„Знак за жена“ (2016) – стихотворения;

„Приятелство между редовете“ (2017) – проза (по писма на Иван Коларов);

„Обичаме те, Юлия“ (2017) – проза (посветена на баронеса Юлия Вревска);

„През сезони и дни“ (2018) – хайбуни;

„Спасени думи“ (2018) – хайку;

„Песъчинки в зъбите“ (2019) – афоризми;

„Сълзи по клепачите“ (2019) – стихотворения;

„Евина дъщеря“ (2020) – стихотворения;

„Обичаме те, Юлия“ (2020, второ преработено и допълнено издание) – проза;

„Река многоцветна“ (2021) – хайбуни, импресии, фрагменти; 

„Слънчеви камбани“ (2021) – апева;

„Пред прага на Мелпомена“ (2022) – проза;

„Спомени от харбария“ (2022) – стихотворения;

„Ледени висулки“ (2023) – апева;

„В душата ми пеят птици“ (2023) – стихотворения.