Пети международен хайку конкурс на тема „Вишнев цвят”

◊ ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Уважаеми хайку поети,

Български хайку съюз има удоволствието да Ви покани да се включите с Ваши стихове в Петия международен хайку конкурс на тема „Вишнев цвят”.

Наградените и отличени творби ще бъдат представени на пролетния фестивал „Ханами”, посветен на красотата на цъфналите сакури в Южния парк, София.

Регламент:

  • Тема на конкурса: Вишнев цвят
  • Изпращайте Вашите предложения – до 3 броя непубликувани хайку, придружени от имената на автора, телефон, имейл за контакт и пощенски адрес на следния електронен адрес: haiku_union@abv.bg
  • Всички хайку заедно с личните данни на автора трябва да бъдат поместени в самото писмо. Няма да бъдат разглеждани участия с прикачени файлове.
  • Краен срок за участие: 5 април 2021 г.
  • Жури на българската секция: Елисавета ШапкареваЗорница Харизанова,  Илиана Илиева
  • Координатор: Венелина Петкова
  • Резултатите от българската секция ще бъдат обявени в раздел „Конкурсни резултати” – „Културни новини”, на специализирания портал LiterNet, както и на страницата на Български хайку съюз и приятели във фейсбук.

Очакваме Вашите предложения!

Смислови пространства на хайку

Публикувано във www.fakel.bg

05.01.2019 1

 СМИСЛОВИ ПРОСТРАНСТВА НА ХАЙКУ

в двуезичната антология „Отвъд думите” / “Beyond Words”

СТОЯНКА БОЯНОВА, МИНКО ТАНЕВ

               В издателство „Фараго”. излезе от печат двуезична хайку антология „Отвъд думите” на български и английски – проект на Българския хайку съюз, Хайку клуб – Пловдив и Британското хайку общество. Идеята е на Иванка Янкова, председател на пловдивския хайку клуб. Алън Самърс, президент на Обединеното хайку и танка общество – Великобритания и автор на предговора „Британското хайку: хронология на вълшебството”, отбелязва „непрестанно разширяващата се хайку сцена”. Д-р София Филипова във встъплението  си „Лице на българското хайку”, уточнява, че „Отвъд думите” визира „необозримото, невидимото, съкровеното, криещо се в гънките на подсъзнанието, в тайните вибрации на сърцето.”

Включени са стихове на 37 британски и 83 български поети. Възрастовият диапазон на участниците е необичайно широк и варира от най-младите, изкушени от словото, до 100-годишен хайджин от Великобритания и две дами на 92 и 93 години от България. Редакционен екип и съставители са Иванка Янкова, Александра Ивойлова и Зорница Харизанова. Преводачи: Илияна Стоянова, Весислава Савова и Зорница Харизанова. Изданието се реализира с подкрепата на Британското хайку общество, Сороптмист Интернешънъл и клуб „Старинен Пловдив”.

Мото на антологията е емблематичното хайку на Стоянка Боянова – „изкачваме се/ по стъпала от думи/ чак до смисъла”.

Основна структурна  единица, която символизира и предава смисъл, е думата . Отвежда ни до същността на нещата и явленията, земното и човешкото, а въображението и представата ни изкачват до небесното и божественото. Проникването отвъд думите е магнетично. Думите назовават предмети и качества, характеристики и взаимодействия, мними и абстрактни понятия. 

Хайку подбира думи за вникване в невидимото и същественото. Въздига в култ прекрасното в своеобразна религия. Според д-р Сантош Кумар, редактор в Cyberwit.net, Индия, „всяко велико хайку е написано с вдъхновени думи, изпълнени с върховна простота и спонтанност.” Хайку буквално означава игра на стихове. Съчетание на мигновено и вечно. Късове от мозайката в целостта на заобикалящия ни свят.

Мнозина от включените в антологията автори впечатляват с прелестта и лекотата на изказа: „локви на пътя/ разплисква звезди/ закъсняла каруца” – Гинка Билярска. Съзвездия направляват огледалния образ на земните въплъщения. Небето е космогонично упование, надежда и път на душата към бъдни светове. В търсене на божественото – „докосвам с поглед/ купола на небето/ храм без ограда” – Вангелия Атанасова.

Притъмнява. Природата се подготвя за живителен дъжд. Възникват   опасения и страхове. „Тъмни облаци/ ще отнесат луната/ крепя я с поглед” – Величка Настрадинова. Тишина се стаява. „Блясък в небето/ притихва планината/ пред очакван гръм” – Атанас Рашков. Порой. „Нощна буря/ отблясъци от мълнии/ по влажния гръб на коня” – Димитър Палазов. Небето се прояснява. Утрото е свежо и прохладно. Слънцето – в облаци, въздухът –уханен: „мрачен ден/ дъждът носи/ аромат на цветя” – Елисавета Шапкарева..

Небесно светило ни осветява. Изпълват  ни сюрреалистични видения . „На лунна светлина гарваните в различни цветове” – Алън Самърс. Огромен сребърен диск се търкаля по небето и отразява бита и представите ни. „Пълнолуние/ калинка обикаля в кръг/ ръба на чашата ми” – Даяна Уеб.

Природата се възражда. „Зелен склон/ пролетта проправя път/ към върха” – Елена Джартова. „Жълтее/ букет от иглика -/ слънце в дома ми” – Емилия Иванова. Неуспели да се нарадваме на пробудената красота, пролетните ветрове и светоусещания променят картината. „Божурите ронят/ листо след листо/ пролетна тъга” – Илияна Стоянова.

Колкото и да се взираме в света около нас – не престават да ни изненадват причудливи очертания. Перспективата на пейзажа, близките обекти  –  огромни и впечатляващи, далечните – почти невидими и имагинерни. „На дланта ми/ бяла пеперуда/ по-голяма от облак” – Стоянка Боянова.

Сливането на индивида с целостта е стремително. Природата е извор на енергия и надежда: „светулка/ лети и се губи /душа на скитник”- Александра Кирева. Мислено сме във висините: „сянка на птица/ прекосява пътя/ погледът ми литва” – Виолета Солникова. Красота ни изпълва. „Две рижи опашки /се люшкат едновеременно/ момиче на кон” – Станка Бонева.  

Есента навява тъга. „Птиче петолиние/ есенна соната/ за довиждане” – Даниела Симеоновска. Подготвя ни за далечен път. „Японски танц/ полита жеравът/ от ветрилото” – Весислава Савова.. Вятърът на промяната преосмисля картината. „Необрана ябълка/ нахапана в клоните/ само луната” – Людмила Христова. Дърветата оголяват.  „Утринен повей/ кръжат две листа/ по-високо от чайка” – Илияна Илиева. Слънцето е в заник. Сетивата – искрящи и проникващи. „Есенен залез/ на ръждивия гвоздей/ нова плитка лук” – Венелина Петкова. Все още е светло и цветно. „Облачен ден/ в шипката/ есенен залез” – Антонина Караламбева.  

Светът е зрим. Гората е графична. „Късна есен/ толкова неща / видими” – Петър Чухов. Променена е акустиката и осезанието. „Само звук на кълвач/ в смълчаната гора/ декември” – Светла Пачева-Карабова. Земята е заскрежена. „Зимен вятър/ връща дъха ми/ обратно” – Цонка Великова. Думите са недостатъчни да изразят пълнотата на момента, остават смислови пространства, които читателят запълва. „Въздушна целувка/ вятърът сменя/ посоката си.” – Радка Миндова. 

Идват дни на тържества. „В коледната нощ/ и мишлето в килера/ надушва празник” – Мария Рибарова. Припомняме си „празник в църквата/ щурче и врабче/ пеят в хор” – Мария Болгурова.

От древността хората изпитвали преклонение пред стихията на морета и океани, вярвали в божестената им сила. „Среднощна градина/ през отворения прозорец/ звукът от далечно море” – Колин Блъндел. В състояние на безкрайност, с отворени сетива  отвъд разделенията на религии и култури, се сливаме с необята. „На разсъмване/ всички цветове на света/ навътре в океана” – Крис Паундуайт. Уловени мигове в бягащи пространства. „Нощен ферибот/ отнася светлините на града/ в тъмнината” – Ким Ричърдсън. Близо до водата „лодки край брега/ отраженията/ аха да отплават” – Петър Пламенов. Призрачни картини. „Стоя на брега/ сянката ми плува,/ но не отминава” – Лиляна Райчева. Приливи и отливи. „Реката/ се укротява / в нейната стомна”.- Шрикаант Кришнамурти.

По пътя – „селска гара/ върху таблото с разписания/ лястовиче гнездо” – Аксиния Михайлова – стигаме  приказната Орфеева планина. „Родопско село./ Тук пътят свършва/ продължава го песента.” – Лъчезар Селяшки.

Сънищата понякога са неспокойни. „С камък  до сърцето/ си лягам нощем/ да сетя лавата в него”- Павел Боржуков – Боржи. Тъмнината проблясва: „тъмна нощ/ бяла котка пресича/ пътя ми” – Франк Уиллямс. След нощните видения следва нов изгрев. „Утрин/ родих се с белотата/ на кокичета” – Станислава Ганчева. Сезоните се сменят. Лятно слънцестоене с „увиснал житен клас/ наоколо се носи/ дъх на хляб” – Тодор Биков. 

Земята се върти по своя орбита. „Билярдна маса/ таз вечер е площадът/ съдби се срещат” – Кирил Димитров. Любовта приижда в прохладния здрач. „Чаша чай/ времето в такт/ с Лунната соната” – Славка Ставрева. Влюбени сърца бият в единен ритъм. „Дъга/ между нашите души/ седемцветен мост” – Цветанка Георгиева. Първични усети за взаимност. „Поледица/ хващам се/ за мъжки парфюм” – Лидия Лечева. Любовта се случва. „Разчитам бенките/ по твоята кожа/ Брайлово писмо” – Диана Тенева. Живеем с вълшебството. „Едва се разчита/ стара любов/ издълбана в дъба” – Марк Гилфилън.

Отмина патриархалното време. Разпръснати по света, се сливаме в пъстра смесица от хора. „Първи стих/ не на езика/ на мама” – Цецка Илиева. Където и да сме, следваме пътя и порива. „Училищен автобус/ по заскрежените стъкла/ нецензурни надписи” – Зорница Харизанова.

Близките се преселват в небесни селения. „Селско гробище/ луната огрява/ начупена пита” – Деляна Георгиева.. Паметта остава. „Вятър в тревите/ над сърцето на войника/ чужда земя” – Александра Ивойлова.Цветя и плевели над свои и над чужди. „Мама е трева/ а над нея табелка:/ „Пази тревата!” – Георги Тодоров. Бликват възприятия. „Докато чакам/ хляба да втаса/ спомени за татко” – Кейт Б. Хол. Разходка по алеята. „Есен в парка/ между две пейки/ сянката на мама” – Иванка Янкова. Озаряват ни в „листата на лозата/ дланите на татко/ протегнати към моето лице” – Златка Тименова Всяка вещ пробужда меланхолия. „Угасна слънцето/ в дядовата мандолина/ в струните тишина” – Сидония Пожарлиева. Разтваряме албум. „Кутия със снимки/ заедно/ сватба и погребение” – Детелина Тихолова. Поглеждаме висините с очакване. „Ясно нощно небе/ светлинки и от живи,/ и от мъртви” – Дейвид Бингъм.

Историята на християнството е свързана с усещането за разпятие. „Пеперуда/ прикована с карфица/ нова Голгота” – Димитър Стефанов. С въодушевление  хербаризираме. „Пеперуди…/ кутията с карфици/ неотворена” – Гергана Янинска. Копнеем по Христовия символ – „в чинията/ само една риба/ ще ни стигне за цял живот” – София Филипова.

Обхванати от тъмни настроения „лято/ чернеят главите/ на слънчогледите” – Иван Янев, търсим истината и светостта. „Отражения/ в свещен кладенец/  вкусът на изворна вода” – Джо Паксу. Стремеж да открием Всевишния. А той е навсякъде. Да пренастроим сетивата си. „Есенно слънце/ от мъглата изплуват/ чертите на Бог” – Минко Танев. Нагоре по вертикала. „Гнездо/ на върха на дървото/ око към Бога” – Омила. Вали божествен сняг. „Снежна пелена/ Божие покривало/ за хлебен посев” – Ани Стайкова-Иванова. Вятърът се усилва. „Снежна вихрушка/ божествен йероглиф/ изписва небето” – Христо Полизов. Долавяме „звук на диви гъски в сянката на храмовата камбана” – Антъни А. Маркоф. Пречистени и обнадеждени в устрем към Създателя – „скален манастир/ превръща се в птица/ молитвата” – Христина Панджаридис.

Хайку постига хармония с природата, търси вечното в света на преходното, неизменното в променящия се свят. Озарени от мигновения, творец и читател възприемат изначалното единство на всички реалности и проникват отвъд зримите изображения. Според Алън Самърс „през 21-ви век хайку вече се очертава като най-популярната форма на поезия в света”.

Единайсети софийски есенен салон за поезия

Столична библиотека и Фондация „Софийски салон за поезия“ имат удоволствието да поканят любителите на поезията на

ЕДИНАДЕСЕТИЯ СОФИЙСКИ ЕСЕНЕН САЛОН ЗА ПОЕЗИЯ

на 18 октомври 2018 г., четвъртък, от 18:00 ч. в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4а.

Събитието се посвещава на 90-годишнината на Столична библиотека

и е придружено с изложба „Дъхът на града“ от Елисавета Шапкарева.

Стиховете, представени на литературното четене, ще бъдат поместени на сайта „Поетични страници“ www.bgpoetrypages.info.

Изложба на наградени българчета за хайку поезия

Изложба на българчета, хайку поети, наградени на 15-ия Световен конкурс за детско хайку “Живи неща” в Дома на киното, привлече вниманието на 29 Дни на японската култура у нас. И то в началото на Панорамата на съвременното японско кино. Изложбата и панорамата продължават до тази неделя с уъркшоп за деца по оригами и рисунки по хайку.

Нашите деца хайку поети участват за първи път. Така България стана 53-тата държава в това престижно световно хайку състезание. Включиха се 237 деца от цялата страна – от 5 до 15 години. И 24 от тях са с награди, в това число и Голямата награда.

Японската култура може би е завладяла днешния свят повече от японския бизнес и на много места в света, когато се каже “5 – 7 – 5” означава сричките в трите реда на изящната поетична форма хайку от 15-и век – най-кратката в световната литература.

И всеизвестен е легендарният хайку поет от 17-и век Башо. У нас това не е тайна – имаме Български хайку съюз, 40 изявени хайку поети. А през 2005 г. тук, в София, беше Световният хайку конгрес. Най-малкият участник в изложбата е на 5 години, а най-големите съжаляват, че губят шанса си догодина.